Какво честваме?
На 17 юли тази година честваме празника на Света Марина. Тя живяла през III век и била дъщеря на римски жрец, но едва 12 годишна тайно приела християнството. Когато станала 16 годишна се случило така, че Марина открито изповядала вярата си в Христос пред управителя на провинцията. И понеже по това време преследвали християните тя била арестувана и хвърлена в тъмница. 

Имен ден: Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин, Марчо.

Вярвания
Старите българи вярват, че през лятото има три дни, които са най-горещи. Те са в средата на юли и са свързани с три последователни празника на християнски светци – св. Кирик  и св. Юлита (15 юли), св. Юлия (16 юли) и св. Марина (17 юли). Наричат се Горещници и за да се предпазят от пожари, старите българи строго спазвали забраната в тези три дни да не се работи нищо – нито в дома, нито на полето, особено да се пали огън, да се пече хляб или ядене, да се жъне, да се коси, да се плъсти или превозва сено. 

Обичаи
В народната традиция света Марина се почита като повелителка на огъня, затова денят й особено строго се почита със забрана за работа, подобно на предните два Горещника – иначе може да се разсърди и да причини пожари. В стари времена срещу празника спазвали обичая хващане или палене на жив огън, който наричат още нов или млад огън –  с него подновявали огъня в дома. 
В някои райони – като Родопите и Странджа – света Марина била почитана и като лечителка. На нейния празник отиват при аязмата, които са й посветени, като това са не само извори, но и процеждаща се през скалните цепнатини вода или вода, която капе в пещери. Тази вода събират в панички и я пият за здраве или с нея измиват очите си, защото вярват, че мъченицата лекува болести, свързани със зрението.