Един от най-тачените празници в целия християнски свят, посветени на Божията майка, е Успение Богородично. Той е особено почитан и у нас, но е известен като Голяма Богородица, за разлика от чествания след малко повече от 3 седмици празник Малка Богородица (Рождество Богородично). И двата празника са особено почитани от жените, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството – роля, която ѝ е отредена от Иисус Христос при разпъването му на кръста, когато Божията майка става майка на целия свят. Празникът Успение Богородично е познат у нас и под други названия, но те са характерни само за определени райони – напр. в Средните Родопи го наричат Голяма чьорква, а в Пловдивско – Стара Богородица.  

На Успение Богородично Църквата възпоменава успението или блаженото заспиване на Божията майка и отиването ѝ в небесното царство. Според църковното предание след основането на Църквата на Петдесетница Божията майка разпространявала Евангелието в областта Антиохия, но в края на дните си се върнала в Светите Земи. Веднъж тя се молела на Елеонската планина – там където Синът ѝ се Възнесъл  и неочаквано пред нея се явил отново св. архангел Гавраил, както някога на Благовещение. Той ѝ поднесъл палмов клон от райската градина като ѝ казал, че след три дни тя ще напусне този свят и нейният Божествен Син ще я вземе в небесното царство, където ще пребивава вечно. Тогава света Богородица била на 64 години. Завърнала се в Йерусалим и св. Йоан Богослов, в чийто дом живеела, бил поразен от сиянието, което излъчвало лицето й. 

Последната воля на Божията майка била отново да види апостолите, макар че те проповядвали на различни и отдалечени места. Но по чудодеен начин те се озовали в Йерусалим, само апостол Тома не бил сред тях. На третия ден Божията майка с радост очаквала смъртта – някъде около девет сутринта стаята, в която се намирала, се изпълнила с неземна светлина. Самият Иисус Христос слязъл от небесата, окръжен от ангели и светци, за да вземе душата на своята майка. Лицето ѝ сияело като слънце, а стаята се изпълнила с благоухание. Сърцата на всички присъстващи се изпълнили с необикновена духовна радост. 

Апостолите положили тялото на Божията майка в скална гробница в Гетсимания. На третия ден след погребението успял да пристигне и апостол Тома. Той много се огорчил, че не е заварил Божията майка жива и в желанието си да го утешат, апостолите решили да отворят гробницата й. Но когато отместили големия камък, който я закривал, те с изумление видели, че тялото ѝ не е там. На мястото, където било положено, стоели само погребалните повивки, с които била покрита Божията майка. Недоумяващи, апостолите молели Бог да им открие какво се е случило. Внезапно пред тях се явила Божията майка, обкръжена от ангели и им казала: „Радвайте се, аз съм с вас през всички дни!“. Тогава апостолите разбрали, че след погребението тялото на Божията майка е отнесено също на небесата, отново е съединено с душата и тя е възкръснала за вечен живот.

Според християнското вярване Пресвета Богородица е жива в небесното царство, стои пред Божия престол и непрестанно се моли за всички хора на земята.  В християнската традиция празникът е свързан с надеждата на вярващите, че подобно на Божията майка, всеки, който искрено следва словото на Спасителя, ще бъде удостоен със смърт, подобна на нейната – т.е.  с едно блажено заспиване, без страдание или болка, а душата му ще отиде в Рая.   

Според православната традиция празникът започва от предишния ден. Тогава по време на вечерното богослужение в храма се отслужва последованието на опело Богородично и се изнася плащеница, изобразяваща блажено заспалата Божия майка. Това последование навлиза в българската църковна традиция през XVI в. На празника завършва двуседмичният Богородичен пост.   

Успение Богородично е патронният празник на два от най-големите български манастири – Троянския и Бачковския. Всяка година на 15 август, след светата литургия, в Троянската обител се извършва литийно шествие с чудотворната икона на „Пресвета Богородица Троеручица“, която се пази в главния манастирски храм. Носят я до мястото, където според преданието, иконата, носена от Света гора за Влашко (дн. Румъния), дала знак, че трябва да остане в Троянския манастир.   

 

 Закрилницата на Майчинството

 

В българската традиция Голяма Богородица е един от най-обичаните празници сред жените, тъй като Божията майка се смята за закрилница на майчинството, семейството и децата. Тези вярвания определят и обичаите на този ден. Навсякъде, където има храмове, посветени на Божията майка, те се посещават от болни и страдащи хора, от съпрузи, които не могат да имат деца. Народната традиция повелява да се носи дар на тези храмове, който се оставя пред Богородичните икони. Обичайно е в такива случаи свещеникът да чете и молитва за чадородие.   

Популярен е обичаят на Голяма Богородица в храма да се носят плодове (диня, пъпеш, грозде), мед и/или специално приготвен хляб, тъй като се вярва, че Божията майка живеела скромно и аскетично, била постница. Донесените неща се благославят от свещеника със специална молитва след литургията, а после жените ги раздават – както за душите на починалите, така и за здраве и благополучие в семейството. Често богородичният хляб се замесва с ново брашно – т.е. онова, което е добито от тазгодишната реколта. В някои райони Голяма Богородица е денят на който се берат първите плодове от бостана или от лозето, освещават се в храма и след това се раздават – едва след това може да се ядат и от семейството, което ги отглежда. 

В селищата, където на този ден за първи път от кошерите се вади от новият мед, както другаде това става на празника на св. Прокопий,  има обичай той да се дарява за нуждите на храма – вярва се, че който подари повече мед, пчелите му ще се роят повече и кошерите му ще бъдат повече пълни с мед. В тези райони Пресвета Богородица се почита и като покровителка на пчеларите, защото  според народните предания също някога била пчеларка. В Странджанско е спазвана забрана жени в менструален цикъл или родилки до 40 ден да се черкуват на този празник и те не раздават „за здраве“.   

В районите, където е било развито животновъдството, според старата традиция на Голяма Богородица стопанките правят и по един хляб, подобно на този на Власовден, който раздават за здравето на едрия добитък (волове, крави, биволи). 

Повсеместен е обичаят на Голяма Богородица да се устройват общоселищни курбани. Често на празника отделни семейства организират и курбан за къщата, обречен за здраве и живот. Понякога това е вторият семен курбан след този на Гергьовден. На тези трапези, спазвалите Богородичния пост отговяват с месо. В селищата, където няма курбани на този празник, отговяват с варена или печена кокошка или петел

 

Сурп Аствадзадзин

 

Сред арменците в България Успение Богородично – Сурп Аствадзадзин – съго е особено почитан празник. Арменската църква обаче по-скоро поставя акцент не върху успението, а върху възнасянето на тялото и душата на Божията майка в небесното царство. Затова празникът е известен и като Възвисяването на Света Богородица. За разлика от православната и католическата църква, арменската църква го отбелязва не на 15 август, а в първия неделен ден след него. На следващия ден – понеделник арменците спазват една от петте годишни Задушници.  

В арменската традиция също се спазва обичаят след празничната литургия да се освещава от новото грозде – още преди службата то се поставя върху големи табли в храма и след нейния край се раздава на всички богомолци. Вярва се, че гроздето се освещава на този ден, защото то е царицата на всички плодове, а Света Богородица е майка на всички майки и на всички хора по света.    

Според по-старата традиция след освещаването на гроздето, богомолците отивали при църковното лозе или при лозята на селището и там свещеникът с трикратна молитва благославял растенията, а след това раздавали от осветените плодове. Вярва се също, че до Сурп Аствадзадзин не бива да се яде грозде – който пристъпи тази забрана гроздето му няма да има необходимата сладост и виното му ще се превърне бързо в оцет. 

Популярен е обичаят на Сурп Аствадзадзин в много църкви да се организира мадах за цялата общност, който се освещава заедно с гроздето след светата литургия и се раздава на присъстващите. 

Още по темата