Това е празникът на най-почитаната светица сред православните българи – св. Параскева или Петка Епиватска.
Родена е през ХI век в градчето Епиват, на Мраморно море, недалеч от Константинопол в заможно семейство, по произход българи. Още като девойка тя раздавала скъпите си дрехи на бедните, следвайки Христовата повеля за любов и милосърдие към нуждаещите се. Когато родителите й починали, тя раздала имуществото си на сиромасите и като поклонница обиколила много храмове и обители край Константинопол и Йерусалим, сетне заживяла като отшелница в Йорданската пустиня. След време ѝ се явил ангел, пратен от Бога, който й казал да се върне в отечеството и там да остави тялото си. Св. Петка се върнала в родния си Епиват и след две години починала.
След време открили гроба й и видели, че тялото й е нетленно. Пренесли го в главния храм на Епиват и го положили като драгоценна реликва – край него ставали чудеса и много болни оздравявали. През 1238 г. Цар Йоан Асен II наредил мощите на св. Петка да бъдат донесени в българската столица Търново. Там те престояли два века, след което през османския период странствали през Видин, Белград и Константинопол, за да стигнат накрая до влашкия град Яш. Заради дългото пребиваване на мощите на светицата в българската столица тя започнала да се почита като небесна покровителка на българския народ – традиция, която е запазена и досега, а самата нея наричат света Петка Търновска или Българска.
Народният празник
В българската традиция 14 октомври е известен като Петковден и тъй като е голям народен празник, някои от обичаите, свързани с него, се спазват от навечерието му. Така например в понеделника преди Петковден правят господя църква – колят за курбан стария селски бик, а също и овни.
В първата събота преди Петковден е кокоша църква, бож дух- тогава се принасят в жертва кокошки на общоселски курбан, който ознаменува прибирането на цялата реколта. Задължително до празника трябва да е приключила есенната сеитба – „ На Петковден ралото ти да е под стрехата”. За курбана жените носят хлябове, вино и ракия. Прави се обща трапеза, която се прекадява и благославя от свещеника. Преди да започнат да се хранят, жените си подават една на друга по парче хляб.
Вярва се, че света Петка помага на болни и бездетни жени. Срещу нейния празник те отиват да преспят в църква или параклис, посветен на светицата, закичват иконата й с цветя, кърпи и пари. В Трън се намира единственият пещерен параклис в България, който е посветен на светицата. В нейна чест на Петковден жените месят специална пита, която отнасят в пещерата, където според местното вярване е живяла света Петка и си е месила същата пита. В пещерата е запазен голям камък с формата на кръгъл хляб. Тук свещеникът отслужва водосвет, благославя донесения хляб и от него раздават за здраве на всички присъстващи. Водата, която се процежда през скалите в пещерния параклис, се събира в специални панички и се вярва, че е лековита.
Есенният празник на овчарите
На Петковден овчарите се разплащат със стопаните и на последното си излизане със стадата се събират на обща трапеза и курбан, наречен коч курбан. Овчарят коли и вари месото на коча, а жените носят хляб и баници – „за да се точат агънцата и овцете”. На Петковден в някои райони овчарите пускат кочовете при овцете за заплождане – мърляне – така както това се прави другаде на Кръстовден. В Пловдивско всяка махала провежда извежда овцете за мърляне на определено място край селото. На поляната наетите овчари закърмят – т.е. нахравнат овцете с кърма и сол и хвърлят над тях събрани от стопаните орехи, вълна и ябълки. След това карат децата да влязат между стадото и да ги съберат, за да се плодят овцете. След този момент пускат кочовете за заплождане.
В Добруджанско докато кочовете и овцете се мърлят жените хвърлят по тях сушени ябълки, сливи, орехи „за да се плодят стадата“. През това време мъжете стрелят с пушки във въздуха и по този начин наподобяват характерни обичаи от традиционната сватба.
В Странджа в ранното утро на празника жените замазват пода на дома и около огнището и стените, та агнетата да са мазни – т.е. тлъсти. В Ловешко докато трае заплождането на овцете жените лепят, т.е. замазват къщите, „за да се лепят женските към празовете” – да има добър разплод. Те месят и изпичат краваи и питки с квас, които раздават из махалата. Докато продължава оплождането на женските животни овчарите не се обличат в чисти дрехи, „за да не се повтори мърленето”. Затова те се къпят преди Петковден.
През целия ден не се работи никаква работа, за да не се раждат сакати животни. Не се шие, преде, плете и кърпи, за да няма белези по агънцата и да не са шарени, а вълната им да е чиста и едноцветна. Изобщо не се докосва вълна, защото иначе овцете ще се разболеят. На Петковден се правят и обречени курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща.
В Асеноградско Петковден е част от т.нар. есенни женски жертвоприношения, които се наричат „черкуване за Господа”. Те се правят през пролетта и есента винаги в понеделник. Всяка жена коли в дома си като курбан женско животно, най-често кокошка, готви я с ориз и раздава част от нея в махалата, за да се плодят домашните животни. В черковния двор се коли крава за курбан, която купуват с общи пари.
В Пиринска Македония след общия курбан през целия ден играят хора. С Петковденското хоро започват есенните хора – на него започва оглеждането на момите и сватосването. По първия гост, пристъпил прага на къщата на този ден, гадаят каква ще е годината и какви животни ще се раждат – мъжки или женски.
Периодът от Петковден до Димитровден са т.нар. щури дни, когато не се работи с вълна, не се снове платно, не се шият и кроят мъжки дрехи, за да не пакостят вълците на овчарите и стадата. Който носи такава дреха, се разболява, умира или полудява, а добитъкът в този дом остава ялов.Това време прилича на Мръсните, Поганите дни между Коледа и Богоявление.