На 19 февруари се навършват 145 години от обесването на Апостола на свободата.

Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Той носи монашеското име Игнатий, а година по-късно става дякон. Получава прозвището Левски заради проявената храброст и ловкост. 

Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов. Дяконът започва изграждане на революционни комитети в България, които да се превърнат в центрове българската революция. Заради революционната му дейност на 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не успява. Обесването се извършва в София .

Така България губи една от най-еблематичните си личности.

''Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила''    Христо Ботев