“Празникът на плодородието” увенчава есента в гр. Кюстендил и го заявява отново като град – „Майка на овощарството”. Древните автономни пауталийски монети свидетелстват за това с изображенията си.

Константин Иречек в “Пътувания по България” - в началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така: “...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”

Овощарската традиция на кюстендилския край е жива през всички времена и предавана като опит и култура от поколение на поколение, от род в род.

Този есенен празник на изобилието е наследство от Първия национален овощарски конкурс от 1896 г., заявен от Община Кюстендил, проведен под патронажа на Министерството на търговията и земеделието/тогава/, и е първият и единствен по рода си такъв празник за страната.
 
Художествено аранжирани кътове с плодове и зеленчуци радват посетителите. Есенните дни на плодородието се съпътстват от научна сесия на Института по земеделие, Инвестиционен форум, Карнавал на плодородието и атракции.

“Празникът на плодородието” има конкурсен характер с награди за най-добро и атрактивно представяне на участниците, с което се насърчават производителите.
 
Всяка година партньор на Общината е Институтът по земеделие – Кюстендил. Негов директор е проф. д-р Димитър Домозетов, който, като председател на комисията, оценява и награждава победителите в конкурсната програма.
Епилог на богатата художествена програма е организираният от Община Кюстендил Празничен концерт с участието на състави от България, Сърбия и Македония.

 С “Празника на плодородието” тържествено завършва празничния цикъл. Така след нежната първа стъпка на пролетта, плодородието на лятото и берекетът на есента, природата на кюстендилския край се отдава на заслужен зимен покой..., а после, когато се появи първото кокиче, тя се подготвя с нови надежди в очакване на пролетта, когато отново ще възкръсне за  нов живот.