На днешния ден  в Православната църква е  Неделя Сиропустна, Сирни Заговезни (Прошка).

Неделята преди същинското начало на Великия пост се нарича Сирница или Сиропустна неделя – на нея за последно се пуска,  т.е. разрешава се консумацията на сирене, яйца, мляко и млечни произведения. Празникът е известен и като Сирни заговезни или Сирни заговялки. Вечерта на този ден се прави богата вечеря, на която се събира цялото семейство, както и близки родственици – като значимост в народната традиция, вечерята на Сирница е сравнима с тази на Бъдни вечер. На трапезата задължително се слагат сирене, яйцавита баница, пържена или печена риба, а също и бяла халва с орехи или фъстъцивино и ракия.

     Преди започване на вечерята става взаимното опрощаване, като най-младите първи искат прошка, започвайки от най-възрастния в семейството/фамилията – дядо/баба, баща/майка и т.н. По традиция целуват ръка, казвайки „Прости ми!“ и му отговарят „Простено да ти е от Бога и от мене!“ или „Господ да ти прости! Простен да си!“. След това възрастните също искат прошка от младите. Затова в някои райони Сиропустната неделя се нарича още Прошка или Прочка. Смята се, че християните трябва да започнат Великия пост умиротворени, като са се простили и са поискали прошка на всички, с които са в конфликт или са обидили. Със същата цел в православната традиция в края на вечернята на неделя Сиропустна хората от всяка енория се опрощават взаимно, включително и със своя свещеник. На това богослужение всички разноцветни тъкани, които се използват в богослужението, както и богослужебните одежди се сменят с черни или тъмновиолетови тъкани и одежди – цветът, който в църквата символизира покаянието и скръбта. При невъзможност да присъстват на вечернята, енориашите може да си поискат взаимно прошка и след празничната неделна литургия, както и през цялата Сирна седмица.

    На Сирница е прието кумците да посещават своите кумове, а кръщелницитекръстниците си, като им носят дарове – погача или баница и вино, а според по-късната традиция към тези дарове може да се добавят лимони или портокали. Обикновено тези гостувания стават следобяд преди семейната вечеря. Кумците/кръщелниците също искат прошка, а кумовете/кръстниците  ги гощават на трапеза и при тръгване също им дават дребни подаръци – най-често яйца или от тяхната баница „за да не си отиват празни“.