На днешния ден се почита Св. мчца Александра и Св. мчк Лазар Български.

Свети Лазар бил българин от село Дебелдял (Габрово). Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой си турски големец го хвърлил в тъмница. След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св.Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставена служба в негова чест, които според описа на проф.Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир ‘‘Свети Архангели'‘, където е означено и родното му село Дебелдял.

На днешния ден православната църква почита и св. мчца Александра. Императрицата, съпругата на Диоклетиан, била свидетелка на мъченията, на които бил подложен Свети Георги. Видяла чудото на неговото изцеряване, познала истината и искала пред всички  да изповяда вярата си в Христа. Диоклетиан обаче се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. 
Като чула за това, Александра не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: "Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!" След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не сдържал гнева си и издал смъртна присъда - главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали на мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя капнала от умора и помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт Св.Великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.