На днешния ден (16 февруари) църквата почита паметта на св. Флавиан Цариградски патриарх.

Първоначално свети Флавиан  е презвитер в Цариград, но заради своето усърдие, почтеност и добродетелен живот от клира и от народа е избран за патриарх. Животът и делото му се осъществяват по времето на император Теодосий Млади (408 - 450 г.. По това време Църквата се вълнувала от лъжеучението на Евтихий, според което Иисус Христос има само едно естество - Божеско. Патриарх Флавиан  твърдо защитава православното учение и през 448 г. свикал поместен събор, за да се спре с лъжеучението. На този събор Евтихий разкрил своето учение, като не поискал и да изслуша миролюбивите увещания на събраните епископи, поради което те за упорството му го лишили от свещен сан. Евтихий се съюзил с враговете на Флавиан и съумял да разположи в своя полза императора и неговата съпруга.  През 449 година в Ефес бил свикан събор от съмишленици на Евтихий под председателството на Диоскор, Александрийски патриарх. На този събор, известен в историята като "разбойнически", Флавиан бил обвинен в неправомерно внасяне на нови догми в Църквата. Много епископи били принудени да подпишат, че са съгласни с учението на Евтихий. Диоскор и неговите съмишленици осъдили св. Флавиан като лъжеучител, лишили го от духовен сан и го изпратили на заточение в Египет. Някои от епископите защитили св. Флавиан и поради тази причина настъпил смут, Флавиан бил подложен на жесток побой и не след дълго умира. Вследствие на това безчинство Римският папа Лъв Великий обявил определенията на незаконния събор за недействителни и по негово настояване пред император Маркиан и съпругата му Пулхерия през 451 г. в Халкидон е свикан IV Вселенски събор. На него присъствали 630 епископи. Пред Събора е прочетено посланието на св. Лъв Великий до св. Флавиан и всички епископи признали учението на Флавиан за апостолско, а тленните му останки са пренесени в Цариград.