Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани наши празници.

Кой празнува?
Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (за разлика от Българската православна църква, която тържествено чества Трифоновден на 1-ви февруари).

От историята
Според исторически източници празникът има древни езически корени още от времето, когато по българските земи са живели траките. Пролетните тържества в чест на бог Дионисий траките отбелязвали с особено голяма пищност.

Обичаи.. и вино!
По традиция жените в къщата изпичат пресен хляб, сваряват кокошка, пълнена с ориз или булгур. Още към това се добавя сирене, сланина, „бабе“ – пълнен стомах от прасето и др. 
Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре.
С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците стопаните се отправят към лозята за резитба.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат.
След зарязването лозите се поливат с донесеното вино и се черпят участниците в ритуала. След като завърши гощавката, с венци от лозови пръчки и песен, на уста, всички се завръщат по домовете си, където наздравиците продължават с пълна сила. Всички наздравици още от стари времена се съпътстват с благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“