Вторият от трите дни на Великден е познат в народната ни традиция като "разтурни понеделник”. Името е свързано с "разтурянето” на празничната трапеза, която всяко семейство подготвяло за най-светлия християнски празник.

Тъй като на всички дни на Великден е строго забранено да се върши каквато и да било работа, предците ни се възползвали от свободното си време, за да си починат, да се позабавляват, да създадат и затвърдят "социални контакти”. На мегдана или площада във всяко населено място се организирали общи хора, на които присъствали всички жители. Танцът имал и магическа функция, като целял предпазване на всички жители и цялото село от беди и нещастия.

Според народните обичаи поздравът "Христос воскресе” трябва да се използва в продължение на 40 дни след Великден, тоест през времето, което Божият син е прекарал на земята след чудодейното си избавление от смъртта. Първата седмица след празника се нарича Томина неделя. През нея Спасителят обикалял апостолите и другите си последователи, за да им се покаже и да ги направи съпричастни на чудото.

Единствен Тома не повярвал, че тялото на Христос е изчезнало чудодейно от гроба. Исус му се явил на осмия ден след възкръсването си и сам го убедил в истинността на носещите се слухове. Оттогава апостолът получил прозвището Тома Неверни. През цялата седмица продължава да се спазва строгата забрана да не се подхваща каквато и да било работа.

Част от традициите на трите великденски дни е обичаят "люленки”. Вярвало се, че всеки човек трябва да излезе на определено място извън селото, където на високо дърво била завързвана люлка. Всички се изреждали да се полюлеят на нея, за да се предпазват от змейове и болести.