Борил е цар на България от 1207 до 1218 г. Той е син на неизвестна по име сестра на Петър, Асен и Калоян.

По времето на управлението на Борил в България се засилват проповедите на богомилите. Поради тази причина цар Богомил и Църквата свикват на 11 февруари 1211 г . в Търново църковен събор срещу богомилите.

Започва продължителен спор между него и еретиците, който завършва с това, че възгледите им са отхвърлени и анатемосани. След завършване на събора по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството, т. нар. Борилов синодик е един от най-важните извори за средновековното ни минало.