Танците! Къде без танци?
Народните танци, характерни за Северняшката фолклорна област, са изключително разнообразни и препращат към едно "откъсване от грижите",  от ежедневието, от селската работа и се отдават на радост и веселие. Играта се отъждествява с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”.

Специфични са вихрените танци със свободата на движенията и лекотата на изпълнението.
Северняшкият танц има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете. Повечето хора започват бавно и спокойно, но скоро се съситнят и забързват. По време на дългото изпълнение, танцьорите често се връщат към началните спокойни и широки движения за отмора.

Част от най-танцуваните хора са Дунавското хоро, Пайдушко хоро, Елениното хоро и още много други. Но за Дайчовото хоро има интересно предание: според легендите турците заловили Дойчин войвода и искали да го обесят. Последното желание на Дойчин войвода, изправен пред бесилото, било да танцува. Той започнал да играе хоро. Когато агата видял как танцува, се омаял и го освободил. И от тогава хорото се нарича Дайчово хоро.