Тракийската етнографска област е богата на всевъзможни познати и не толкова познати традиции и обичаи. Някои от тях са характерни както за цялата област, така и за цяла България, други – по-скромни, типични за определени население места. Ще Ви въведем в магията на най-празнуваните до днес празници и най-почитаните по тези земи обичаи. А това са "Кукери", "Ладуване", "Кумичене", "Лазарки".

Лазерки
Макар да се опитваме на обрисуваме типичното и автентичното за Тракийската област, не можем с лека ръка да подминем „Лазаруването”. Това е една вековна традиция за цяла България. И до днес, в съботата преди Цветница, по всяка българска улица се чува пеенето на малките момичета, превръщащи празника в истинско щастие.
По-корени традицията е с любовен характер и е момински обреден обичай. На този ден лазарките обикалят по домовете, където ги очакват доброжелателните домакини, за да се насладят на техните песни, танци и хора, и пожелания за здраве, любов и благополучие.
За тракийската култура е било характерно т.н. „покланяне на Лазара”. Лазара е кукла, грижливо изработвана и богато декорирана от момите. След края на лазарските игри куклата се хвърляла в река, символ познат в редица български обреди. С времето „покланянето на Лазара” е станало почти непознато за днешните лазарки, но пеенето и лазарските игри са неизменима част от честването на „пролетта” във всяка етнографска област.

Ладуване
"Ладуването" е новогодишен български обичай, отново изпълняван от девойки и представлява едно колективно „гадаене за женитба”. Вечерта преди празника момите наливат вода от извора в бял бакър. В съда всяка пуска своята китка, с вързано с нея лично бижу – пръстен, гривна, обеца и прочее, покриват бъкъра с бяла кърпа и го оставят под овощно дърво за през нощта. На сутринта, избраната сред момите, девойка или малко момиче, облечено като булка започва, пеейки, да вади една по една вещите на другите, заедно с техните китки. А всички задружно припяват "песни-гадания" за далечни и близки женитби, за бъдещите младоженци и техните семейства. Ладуването е много интересен български обичай, който заедно със своите песни-припевки, наричани „ладенки”, стоплят сърцата момите с надежди за скорошна любов и семейно щастие.
Обичаят се изпълнява по много места из цяла България, в различни разновидности и в различно време, но по същество навсякъде е непокътнат до днес.

Кукери
"Кукерите" - един от най-обичаните български традиции. Уникалните и динамични игри на кукерите станаха известни по цял свят. Ще се изненадате колко много световни учени са се занимавали с анализа на българското кукерство.
Празникът цели преди всичко "прогонване на злите духове", прогонване на зимата и призив за здраве и плодородие. Всеизвестните страховити кукерски маски са емблематични за тази традиция. Мъжете се преобразяват като зловещи чудновати същества с животински елементи. Рогата и странните страховити уши на маските, са неразделна част от кукерския костюм. На показ са и многобройните звънчета, обхващащи най-често кръста на кукера. Със своите впечатляващи танци и шествия, със своите ефектни костюми кукерството се е превърнало в един истински народен празник, "народен театър на открито", който не може да бъде подминат от никого. Просто, защото кукерът не би ти го позволил! Шествията на кукерите винаги са весели и с приповдигнато сатирично настроение. Те влизали във всеки дом и не оставали безучастен никой, който се намира насреща им.

Кумичене
Връщаме се отново към „Любовта” в българската и в частност в тракийската култура. Кумиченето е обред, изпълняван основно от момите за здравето и плодородието, което всички искали пролетта да донесе в изобилие. Подобно на „Ладуването” и тук се срещаме с момински обичай, свързан с гадания на основата на песни и момински хора и игри. Обикновено обредът се изпълнява на Лазаровден или Цветница от по-големите девойки, които вече не лазаруват. Момите избират измежду си една, наричана „кумица”. Кумицата ги предвожда до дома си и там играят хоро около празничната трапеза. А на трапезата винаги се поставя питка, питка, която се разчупва от кумицата и подава на всяка от другите моми парченце от хляба за здраве. Наред с танците отново имаме препратки към традиционните за Тракийската област "гадания за женитба". Коя ще се омъжи първа, за какъв съпруг, как ще живеят и всички останали въпроси, вълнуващи девойките. За всеки етап от кумиченето има отделни песни и танци. Ритуалът завършва с т.н. „Люлки на песен” – колкото по-високо се люлее люлката, толкова по-високо се пее и по-високо житото ще расте!