Отбелязваният по стар стил Васильовден (14 януари) е един от големите празници, почитани от ромите в България. Наричан по различен начин – ромска Нова година, Василица, Васили или Банго Васили (чичо Васил) – той се отбелязва повсеместно с богата трапеза и веселие.
Банго Васили е семеен празник – независимо дали някой работи в друг град, всички се събират за да го отбележат. Самият празник започва от навечерието на Васильовден по стар стил и понеже основното ястие на трапезата е печена птица (пуйка, петел, кокошка, гъска) тя се купува няколко дни по-рано. Според поверието тази птица трябва да бъде хранена няколко дни у дома преди да бъде заколена като курбан, защото това ще донесе здраве и късмет на семейството. На 13 януари птицата се заколва, като преди това я окичват със златен накит – най-често пендара, а тези, които имат възможност, слагат и цял наниз от пендари. Това се прави за да е златна и богата Новата година. Птицата се приготвя или печена със зеле или с пълнеж от дреболиите, ориз и стафиди.
На банговасилската трапеза освен приготвената птица се слага пита и вита баница с късмети. Независимо от имотното си състояние ромите се стремят на този празник да има изобилие от храна. Преди да започнат вечерята, задължително залостват вратата – никой не бива да влиза, още по-малкото да излиза от дома, защото иначе ще се изнесе богатството и берекета от дома. После стопанката прекадява трапезата и изрича благословия за цялото семейство. След това тя и съпругът й издигат високо питата и я разчупват на две – вярва се, че у когото остане по-голямото парче, той ще храни семейството през идната година. После двете половини се разчупват на толкова парчета, колкото са членовете на семейството плюс едно – първото, което се оставя за Бога пред домашната икона. Първата хапка от хляба се запазва и преди лягане се слага под възглавницата – вярва се, че сънят им през тази нощ ще им покаже каква ще бъде Новата година.
В полунощ, когато настъпи Новата година, завъртат баницата с късмети – този, на когото се падне дряновото клонче ще бъде здрав, а парата означава финансово благополучие. Ако парата се падне в някой от оженените извън дома деца, бащата задължително откупва парата от тях за да остане имането в къщата. След това стопанката я прибира там където семейството си държи парите и я пази цяла година – „за да се множи берекетът в къщата“.
Когато настъпи Новата година вратите на дома отново се отварят и по ромските домове тръгват сурвакарчета, които сурвакат с дрянови сурвачки, а младите тръгват по роднини и приятели да се поздравяват с празника. На самия Банго Васили кумците задължително ходят на гости на кумовете си, а кръщелниците – при кръстниците си – и си разменят подаръци.