На Коледа ( Колада, Божик, Божич)

Основен обичай на този ден е коледуването. В него участват млади мъже, главно ергени, годеници или наскоро женени. Те започватда се готвят за празника още на Коледните пости или на Игнажден, като разучават коледарските песни. В групата има и по-малки момчета – „котки”. Те вървят преди коледарите и известяват за идването им с мяукне. Коледарите са празнично облечени и с ъс специална украса на калпаците – китки и венци с нанизани на червен конец бучки захар, сушени плодове и пуканки. Те обикалят домовете от полунощ на Бъдни вечер до сутринта на Коледа – разделят се на групи и всяка група обикаля по една махала. Те определят предварително маршрута си, защото две коледарски дружини не бива да се срещат. Момците се разпределят така, че да могат да посетят дома на момата, която харесват. Всяка дружина има водач, който върви начело и носи бъклицата с виното и фенера.   Докато не дойдат коледарите, никой от дома не бива да си ляга.  Пред вратата на дома или в къщата те пеят специални коледарски песни за всеки член на семейството.  Разделят се по двойки или тройки и изпълняват последователно по един куплет от песента – за стопанина, стопанката, момата, невестата, малките деца и т.н. като във всяка песен се пожелава здраве и по нещо специфично за всеки от тях. Момата – да се ожени, булката – да роди мъжко дете и т.н. Водачът на коледарите, който е най-възрастен между тях, взима в ръце подарения им от стопанката специален кравай -наречен писан кулак, върху който се слагат пари, сланина и луканки –и произнася т.нар. коледна благословия или блаженка –дълго и многословно наричане за здраве и берекет на дома и всички в него. Всеки коледар получава кравай – специален хляб с дупка в средата – който се нанизва на коледарската гега. Дават им още пари, месо, боб, брашно, вино. Един момък, който се нарича магаре, носи торбата с всички краваи. След като обиколят всички къщи, коледарите се събират на обща трапеза в дома на водача –това става на Коледа през деня или в някой от следващите дни,но не по-късно от  Ивановден, 7 януари. За нея се използва част от събраните от дружината продукти. Другата част продават, а парите дават на бедните или на църквата или училището. На Коледа се прави търг за откупуване на моминските краваи, като всеки момък се стреми да откупи кравая на своята избраница.

Рано сутринта преди изгрев слънце на Коледа стопанинът „заплашва” онези овошки, които не дават плод. Отива при дървото със секирата и замахва да го отсече, но жена му казва „Не го сечи, то догодина ще роди”. Сутринта на Коледа за първи път се яде блажно – месо след Коледния пост, като всички отговяват с кавърмата, която цяла нощ е вряла на огъня.

Цялото село се хваща на празнично коледно хоро, на което играят и коледарите. След Освобождението на България под руско и чешко влияние в България прониква традицията да украсяване на коледни дръвчета – елхи. Най-напред елхи украсяват в градовете, а по-късно по времето на социализма, когато Рождество Христово не се празнува, украсяването на елхите и размяната на подаръци се пренасят от Коледа към нова година.  Образът на дядо Коледа – свети Николаус в западната традиция – се заменя от руския Дядо Мраз.