Кръщението е първото от християнските тайнства, затова се нарича врата на Църквата. Това означава, че всеки, който го приеме, влиза в Църквата като нейн пълноправен член и става християнин. Светите отци наричат това тайнство „баня на спасението“, „раждане в Бога“ или „неръкотворно обрезание“. Последното напомня, че обрязването, което било задължително за мъжете евреи в Старозаветната епоха, отпада като задължение за християните. Славянската дума, която е въведена от светите братя Кирил и Методий –  „кръщение“ – не съотвества на гръцката „ваптизма“ (“потапяне“) и е техен принос в християнската словесност.  

Според наложилата се през вековете традиция на Църквата, кръщаваният задължително трябва да има възприемник – кръстник. Това не е ритуална длъжност, както погрешно се възприема от народната традиция, а отговорност, тъй като след кръщението кръстникът се явява духовен родител на новопокръстения и през по-нататъшния му живот той трябва да го наставлява в израстването му в християнската вяра и във воденето на пълноценен християнски живот. Затова кръстниците трябва да бъдат благочестиви и религиозно грамотни хора, които се отличават със своята нравственост.

Ако се кръщава възрастен човек, той се подготвя предварително, като трябва да научи основните постулати, изповядвани от християните. В този период на подготовка той се нарича оглашен. Такъв човек има право да присъства на светата литургия по време на първата ѝ  част – т.нар. литургия на словото – когато се чете Апостолът, Евангелието и се произнася проповед. С така придобитото познание по време на подготвителния си период той може да отговори и на въпросите, които ще му зададе свещеникът при извършване на тайнството. В този случай кръстникът е само свидетел, т.е. гарант, че кръщаваният по своя воля и с искрена вяра приема Христос. Подготовката на оглашения включва и спазването на пост, който започва от деня преди приемане на Кръщението. Когато се кръщава дете, каквато днес е масовата практика, кръстникът се явява негов заместник по време на тайнството. По тази причина кръстникът може да спази пост преди кръщението на детето. Докато се отслужва тайнството, кръстникът държи в ръцете си детето, ако е малко или го държи за ръка, ако е по-голямо. Вместо него държи и свещта.  

Кръщението се извършва винаги в храм,  в специално приготвен за целта купел с вода. В някои църкви за тази цел има изградени баптистерии (кръщелни) – обособени помещения с малък, кръстообразен басейн. Свещениците в някои от черноморските ни градове през лятото извършват кръщения и в морето. 

Тайнството започва с молитва за оглашения, при която свещеникът призовава Бог да приеме и да спаси човека, който ще се кръсти, да отстрани от него заблудите и да го запише в Книгата на Живота. В тази молитва се споменава и крайната цел на Кръщението – възстановяването на истинския живот, живота с Бога, който човекът е изгубил при грехопадението на първите хора. При тази молитва оглашеният и кръстникът са обърнати на изток, свещеникът духва три пъти в лицето на оглашения, три пъти благославя челото и гърдите му, възлага ръка на главата му. Следва молитва, чрез която свещеникът моли Бог да прогони дявола и всеки нечист дух от оглашения, като духва три пъти на устата, челото и гърдите му.      

След това свещеникът обръща оглашения и кръстника на запад, оглашаваният е събут и съблечен, като обикновено пълно събличане се извършва само при кръщаване на малки деца. При по-големи деца и възрастни е прието да се събуят и да останат по риза. Свещеникът трикратно пита оглашения/кръстника дали се отрича от Сатаната и той трикратно отговаря: „Отричам се!“. Следва обръщане на изток, при което свещеникът трикратно пита оглашения/кръстника: „Съчетаваш ли се с Христос?“, а той трикратно отговаря: „Съчетавам се!“. После трикратно пита “Съчета ли се с Христос?“ при което трикратно се отговаря с „Съчетах се!“, а накрая на това последование оглашеният/кръстникът се пита: „И вярваш в Него?“, а той отговаря: „Вярвам в него като в Цар и Бог!“. 

Настъпва един от важните моменти в тайнството Кръщение – оглашеният публично трябва да изповяда в какво вярва, като прочита Символа на вярата. При кръщаване на дете Символът се чете от кръстника. След това свещеникът отново трикратно пита: “Съчета ли се с Христос?“ и отново оглашеният/кръстникът трикратно отговаря: „Съчетах се!“. Накрая свещеникът казва: „Поклони Му се!“ при което оглашеният/кръстникът отговаря: „Покланям се на Отца, и Сина и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица!“. Това е подготвителната част, след което започва същинското Кръщение. 

Свещеникът освещава водата със специални молитви, при които призовава Бог да направи кръщавания „достоен за нетленното Царство“, а тази вода да бъде за него „баня на обновлението за прощаване на греховете и дреха на нетлението“. След като освети водата той излива в нея няколко капки елей. След това помазва кръстообразно оглашения с този елей по челото, гърдите и между плещите като казва: „Помазва се рабът божий/ рабинята божия... с елей на радост, в името на Отца, и Сина и Светия Дух. Амин!“. Това изобразява примиряването на човека с Бога и на Бог със света, сътворяване на човека отново, тъй като се вярва, че след грехопадението на Адам и Ева, човекът е замъглил в себе си Божия образ и го възстановява с помазването с елей и приемането на кръщението.

Настъпва кулминацията на тайнството – свещеникът трикратно потапя кръщавания в купела или баптистерия. Ако се кръщава възрастен човек и купелът е малък, се извършва трикратно поливане на главата, трикратно потапяне на ръцете и на краката. При тези действия свещеникът трикратно изрича: „Кръщава се рабът божий/ рабинята божия... с елей на радост, в името на Отца, и Сина и Светия Дух. Амин!“.

Потапянето изобразява очистването на греховната същност на човека, а също неговото умиране за злото и възкръсването му за Бога. Според св. Григорий Нисийски кръщелната вода е „гроб и майка“ за християнина. Непосредствено след трикратното потапяне новокръстеният се облича в нови дрехи. Църковната традиция повелява те да бъдат бели, тъй като по този начин се изобразява нетварната божествена светлина. Белите дрехи също така изобразяват духовната чистота и праведност, към които трябва да се стреми всеки християнин. В този момент кръстникът може да възложи на кръщелника си кръст, който е купен предварително и от този момент новокръстеният трябва да го носи до края на дните си. Ако кръстът не е осветен предварително, свещеникът може да го освети с трикратно потапяне в кръщелната вода. Обикновено за кръщене се предпочитат метални кръстове – най-често златни – но, ако се следва християнската традиция, кръщелният кръст следва да бъде дървен, защото кръстът, върху който е разпънат Иисус Христос е от дърво, а не от благороден метал. Дървото същевременно напомня и за смирението и скромността, която трябва да проявява християнинът.

След трикратното потапяне тайнството Кръщение преминава в друго тайнство – Миропомазание. То се изразява в кръстообразно помазване със свето миро на челото, очите, ушите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете, като при всяко помазване се казва „Печат на дара на Светия Дух!“. Това означава, че в този момент новокръстеният получава Светия Дух като дар и неговото тяло напълно се „подпечатва“ – т.е. той вече принадлежи на Бог Отец, осиновен е от Него чрез Сина Божий и става храм на Светия Дух. След това свещеникът, новопокръстеният и кръстникът трикратно обикалят около купела/баптистерия, пеейки молитвата „Вие, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте!“. После свещеникът поръсва с кръщелната вода новопокръстения като изрича: „Оправдан си, просветен си, умит си с името на Нашия Господ Иисус Христос!“. Тайнството завършва с подстригване на новопокръстения - свещеникът на кръст отрязва четири кичура от косата му, което изобразява посвещаването на Бога. Отрязаните при кръщението кичури се запазват и съхраняват през целия живот на човека. 

Накрая свещеникът въвежда новопокръстения в светия олтар, ако е от мъжки пол, а ако е от женски – се покланя с него пред светите икони.   

През последните години, под гръцко влияние, у нас започна да се практикува раздаването на дребни подаръци на гостите, които присъстват на кръщенето. Според църковното схващане това е ненужна практика, понеже е свързана с безмислено разхищаване на средства. В краен случай на присъстващите би могло да се подарят иконки с изображение на светеца, който се явява небесен закрилник на новокръстения или кръстчета. Но за да бъде Кръщението изцяло в духа на християнството е по-добре сумата за тези подаръци да бъде дарена с благотворителна цел на нуждаещ се човек или за нуждите на храма.