Християнството не приема кръвните жертвоприношения на животни. Според основните постулати на вярата кръвната жертва за изкуплението на света е извършена веднъж и завинаги с разпъването на Христос на Кръста и проливането на неговата изкупителна кръв. Така за да се очистват от греховете си, християните не трябва да колят животни, както е била старозаветната или антична традиция, а трябва да се каят и съпричастяват с Бога в тайнството на Светата Евхаристия, като приемат във вид на вино и хляб неговата кръв и неговото тяло. Така още Христос отхвърля старозаветната система на принасяне на курбан, като поставя акцент върху морално-етичната страна в отношенията човек-Бог: „Милост искам, а не жертва!“
В някои източни църкви обаче принасянето на жертвени животни по определен повод се практикува като част от традицията, останала от пред-християнски времена, с което църквата или се е примирила или го е включила в своя ритуал. В Българската православна църква курбанът се смята за благочестив обичай, чиято цел е да нахрани бедни и нуждаещи се – т.е. акцентът се поставя не толкова върху заколването и проливането на кръв, колкото върху възможността да се приготви ястие, с което да се извърши акт на милосърдие. Затова в по-ново време курбан може да се направи и от месо, което е купено, а не е от специално заклано за случая животно. По тази причина в православната традиция съществува и освещаването на сол – свещеникът прочита над нея специална молитва, а след това тази благословена сол се добавя към готвения курбан. В по-старата традиция обаче коленето на животно е задължителна част от обреда, като принасянето на определен вид животни е свързано с конкретен празник или празничен период. Напр. за Гергьовден обичайно се коли агне, на Петровден – пиле, на Голяма Богородица и Петковден – птица (кокошка, пуйка, гъска). В някои селища на определени църковни празници през лятото се коли като курбан старият селски бик, който е бил използван за разплод. В православната традиция, за разлика от исляма, освен свиня, за курбан не се приема и коленето на коза, която според общохристиянското вярване е козата е символ на дявола, греховността и нечистотата, на хората, които ще бъдат изпратени в Ада по време на Страшния съд.
При благославянето на курбана свещеникът чете молитва, в която Бог е призоваван да приеме това приношение, както е приел жертвата на Авел и на Авраам в Стария Завет. Според народното схващане курбанът се приготвя „чисто“ – т.е. вари се във вода единствено със сол, а в краен случай – с кромид лук или се пече без подправки и прибавяне на други неща. В някои райони обаче към курбанското месо се добавят различни зеленчущи и/или картофи, по-рядко – ориз.
При претърпяна злополука българите имат обичай да си наричат курбан. На датата на премеждието всяка година се раздава храна – месо или друго – бисквити, бонбони, сладкиш и т.н, който може да са приготвени лично или купени. Щом се захване веднъж, курбанът не бива да се прекъсва.
В менолото имало традиция за избиране на личен светец-покровител. Обръщали едно трикрако столче наопаки и на трите крака запалвали по една свещ, която наричали на определен светец. Която свещ изгори първа, на този светец започвали да колят курбан и го възприемали за личен светец-покровител.
В България се правят и много общоселски курбани на празници, които най-често са свързани с патронния празник на храма в селището или с деня на местния събор или фестивал.