Първият ден на август е белязан от народна и църковна традиция. На този ден Църквата почита братята Макавеи, майка им Соломония и учителя им Елеазар. От  1 август започва Богородичният пост, в народната традиция на този ден се гадае за времето през следващата година.

    Седемте братята Макавеи са старозаветни мъченици. Сирийският цар Антиох Епифан завладял Йерусалим и наложил езическите култове. Той заставил юдеите да се откажат от почитанието на единния Бог и да започнат да принасят жертви на елинистическите божества, включително и да ядат свинско месо, което било забранено от старата юдейска традиция. Мнозина склонили, но старецът Елеазар, който бил почитан заради своята мъдрост и ученост, отказал и след тежки мъчения умрял. От примера му се вдъхновили и неговите ученици – седемте братя Макавеи. Един по един те били подлагани на ужасни мъки и били убивани, защото отказвали да се поклонят на елинистичните божества и да се отрекат от вярата си в единния Бог и Мойсеевия закон. Същата тежка участ споделила и майка им Соломония.

   Сред българите в Македония съществувало поверие, че  на този ден хората не трябва да работят домакинска работа, за да не ги болят ръцете и да не изпитват мъка.

    На този празник се гадае за времето през следващата половин или една година. По тази причина названието Макавей се прехвърля върху следващите шест или дванадесет дни от август и на всеки един от тях се нарича по един месец от годината. Така 1 август наричат на септември – по това какво е времето на 1-ви август гадаят какъв ще е септември. 2 август наричат на октомври и т.н. Ако Макавеите са само шест се гадае за времето през есенно-зимните месеци – т.е. от септември до февруари. В някои райони този ден се нарича Ягус или Егус. В Средните Родопи на  1 август жените не работят, за да не пада гръм по посевите, да не се запалят снопите, вълци и мечки да не нападат хората и стадата.

    Първи август е и един от празниците, на който се почита светият Кръст, върху който е разпънат Иисус Христос. В негова чест в църквите се отслужва водосвет и специално за него в Северна България носят от „новия босилек“. С осветената на водосвета вода свещеникът благославя босилека и после го отнасят у дома, пазят го и го използват с целебна цел. В Ловешко с осветения нов босилек жените се кичат за здраве.  

   В Северозападна България Макавей е своеобразен ден на зетьовете. Всеки зет отива в дома на тъст си и го гощават. Ако зетьовете са няколко, след трапезата най-възрастният зет гони останалите из гумното, като символично ги „бие“ с празен толум (съд за мляко) за да има приплод при овцете, кравите и конете.