В традицията на Арменската църква неделята преди началото на Великия пост се спазват Сирни заговезни – Пун Парегентан, но Месните заговезни не са познати. Тъй като арменците отбелязват Възкресение Христово по Грегориянския календар, при който празникът се пада в периода между 22 март и 25 април, то и Великият пост започва във време, което е различно от това за Православната църква. В превод названието на този ден означава „щастлив живот” – по време на богослужението в църквата се изпълняват песнопения, които напомнят за безгрижния живот, които са имали Адам и Ева в Рая, преди да нарушат Божията повеля за ядене на плодовете от дървото за познаване на доброто и злото. По време на същото богослужение над олтара се спускат олтарните завеси, което символизира затварянето на райските врати за първите хора след грехопадението.
Според арменската традиция на трапезата за Пун Парегентан се подреждат само постни ястия, подобно на трапезата за Хътман кишер, като се слага и бяла халва с фъстъци или орехи. След края на трапезата с тази халва се изпълнява обичая хамкане. Трапезата тази вечер продължава до късно и не се вдига, докато в дома не дойдат маскираните групи.
В арменската култура маскарадните игри на Сирница са също така добре познати и денят е известен и под името Карнавал. Според по-старата арменска традиция обаче младежите на този ден се маскирали като войни на Вартанидите – напомняйки за войната на арменците срещу персийското господство през V век. На загиналите в тази война е посветен и специален ден в арменския църковен календар, който винаги е в четвъртък от Великия пост – Сурп Вартанак. В по-ново време маскирането е с костюми в стила на западната традиция, като неизменна част от него е доминото, с които се скрива лицето. По традиция маскирани групи посещават роднини и приятели и всички ги очакват с радост. При тези гостувания домакините се опитват да разпознаят маскираните, като им свалят маските от лицата, но ако не успеят, маскираните може да се разкрият едва след няколко дни.
В старите традиции е известен обичаят, при който се изработва примитивен календар, с който се отброяват неделите до Великден, наричан мормороз. Представлява голяма глава кромид лук, в която забождат седем пера от кокошка или пуйка, колкото са седмиците до Възкресение Христово. На две от тях се връзва конец или панделка – в зелено за Цветница и в червено – за Великден. Морморозът се закачва от стопанката на тавана – най-често в кухнята – и всяка неделна сутрин тя изважда по едно перо от него.
В четвъртъкът след Пун Парегентан се чества Сурп Вартанак или Вартанац. Той е свързан с битката в Аварайското поле през 451 г. когато 1036 войни, предвождани от арменския пълководец Вартан Мамигонян загиват в бой с персийските нашественици, които искат да унищожат Армения и да наложат на арменците зороастризма вместо християнството. Загиналите в тази битка войни, сред които според арменските хроники има и българска част, всички наричани Вартановци, са канонизирани от арменската църква за светци и всяка година в първия четвъртък от Великия пост в тяхна памет се отслужва помен. В миналото във всеки арменски дом в чест на мъчениците Вартановци на Сурп Вартанак се приготвят и раздават на близки и съседи малки пити с парче халва или домашно приготвена грис халва. На този празник празнуват имен ден и всички арменци, които нямат свой имен ден.