На този ден 1 януари в цялата страна се изпълнява т.нар. сурвакане. Групички от по няколко деца обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом сутринта преди разсъмване на празника.

     Всяко дете има свежо откъсната и украсена дрянова пръчка – сурвакница, сурвачка.  Обикновено сурвачките се майсторят от бащите, които отиват в гората и отсичат дряновите пръчки – не се използва друго дърво, защото в народните вярвания дрянът се смята за най-здравото и дълговечно дърво – то разцъфва най-рано през годината, а плодовете му са лековити, но узряват най-късно. Затова е символ едновременно на младост и на мъдрост.

    В далечното минало сурвакницата/сурвачката не е украсявана, а само обелвали кората й в единия край за да заприлича на цвете. По-късно започнали да я кичат с пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци,малки кравайчета, като поставяли на върха й малка тъкана кърпа. В някои райони върху сурвачката завръзват скилидка чесън  срещу лошотии и болести, синьо мънисто от конска украса – против уроки.

    В нощта срещу Нова година сурвачките се оставят на покрива на къщата да престоят „под звездите”. По първи петли децата се събират и с торбички на рамо тръгват по къщите.  Те удрят със сурвачката всеки член на семейството и наричат:

             „Сурва, сурва година,

              Весела година,

                Зелен клас на нива,

                Голям грозд на лозе,

               Жълт мамул на леса

              Червена ябълка в градина

               Пълна къща с коприна.

             Живо, здраво до година,

             До година, до амина.”

      Стопаните предпочитат първото сурвакарче да е от семейство с живи родители, да бъде момче, за да е „яка” годината и да се раждат мъжки рожби. Те чупят по малко от дряновите пъпки на сурвачките и захранват с тях домашните животни и птици за да са здрави. Първите сурвакари непременно сурвакат едрия  добитък, а след това стопаните. Даряват ги с кравайчета, орехи, царевица, ошаф, луканки, локум и дребни пари. След като обходят всички къщи, децата хвърлят сурвачките на покрива или на някое високо дърво или в реката, за да не ги тъпчат. В Странджа след малките сурвакари тръгват и големите, наречени лефтери – ергени. Ако са сгодени,те отиват в домовете на своите избранници. С малки дрянови сурвачки на шега сурвакат момите, които ги черпят с вино, мед и сладко, а в градовете – с кафе. Младите си разменят орехи. Ако момата не харесва някой ерген тя нарочно изпуска или хвърля орехите пред него.