Света Варвара – 4 декември и свети Сава – 5 декември
В народните представи празниците на св. Варвара – 4 декември, свети Сава – 5 декември и свети Никола – 6 декември вървят заедно, тъй като Варвара и Сава са двете сестри на свети Никола. Затова се казва „Варвара вари, Сава пече\меси, Никола гости гощава”. Всъщност свети Сава е сръбски светец, починал в столицата на второто българско царство Търново по време на една своя визита при цар Иван Асен II. Поради „женското” звучене на името му народът го смята за жена – светица.
Народното название на празника на света Варвара е Варварица или Варваринден – то подсказва какви са основните обредни действия, които сеизпълняват. Тъй като света Варвара се смята за закрилница от болести, жените сваряват обредно вариво, наречено варвара и го подслаждат с мед. То е подобно на това, което се прави на Андреевден. От него раздават на децата и съседите, за да умилостивят баба Шарка – често не произнасят изобщо името й, а я наричат сладка и медена, отново с цел умилостивяване. Жените, особено тези с малки деца, не работят никаква домакинска работа. Не варят боб и леща,за дане оставя шарката белег, голям колкото тези зърна. Не се меси хляб с квас, не се яде кисело зеле и лютиво, за да не се разгневи болестта. Майките правят малки пресни (а не квасени) питки, които намазват с мед, петмез или разтопена захар и ги рздават за здраве на децата. Когато ги подават, те задължително избягват да споменават името на болестта, защото ако си чуе името, тя ще реши, че я викат и ще дойде. В Добруджа вечерта срещу празника правят трапеза за шарката – и я оставят цяла нощ – ако дойде, да хапне и да си замине, без да порази никого. В Западна България нечетно число деца палят голям огън на кръстопът и варят в общ съд или по отделно леща, от която хапват по три зърна. Майките им носят царевични пити и ракия. Всички прескачат огъня по три пъти и си отиват, като децата взимат по една главня от него. Тази главня и зърна от лещата се пазят за лек против болести, най-вече шарка. В Къстендилско моми, наречени варварки, обикалят по къщите и поздравяват стопаните за празника. Дават им боб, сушени плодове, ябълки.
В Южна България вечерта срещу Варвара се слага обредна трапеза със специален хляб (колак, кравай), която се прекадява за бога приплод на добитъка. На рапезата се пали домашно приготвена варварска свещ, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитък, при гръм или градушка. Рано сутринта на празника стопанката храни кокошките в кръг от въже, който се възприема като предпазващ, и им дава от сварените зърна, за да се плодят през годината.
Денят на свети Сава се възприема като един празник с Варвара и на него обреди не се извършват. На места в южна България на този ден раздават за мъртвите. В Добруджа избягват да сечат и режат на този ден, жените не докосват остри предмети.