В понеделника след Сирни Заговезни започва Тримирната или Тодоровата неделя. Това е първата седмица от Великия пост. Първите три дни от нея се спазва особено строг пост, известен като тримирене. Същевременно седмицата е известна и по името на светеца, който се празнува в първата събота от Великия пост – св. Теодор Тирон.

    В българската традиция дните от Тодоровата неделя са свързани с различни вярвания и произтичащите от тях забрани, повечето от които нямат нищо общо с християнството. Първият ден от тази седмица се нарича чисти понеделник или гулям пуниделник,  защото на него стопанките измиват всички съдове с гореща вода и пепел, изчистват ги от блажното, за да ги използват за приготвяне на постна храна. Почиства се и цялата къща, а боклука и мръсната вода се изхвърля на улицата, защото се смята, че така изхвърлят и бълхите от дома. В някои крайща боклукът се изгаря заедно със старата метла, „за да изгорят бълхите“. После обикалят къщата и стопанските постройки със запалена слама или цепеница за да се предпазят от змии и гущери. В Странджанско  горят парцали, за да изгорят очите на змиите и мишките, а някои села, за да не срещат змии раздават малки продълговати хлебчета  змиурки. Поради традиционата забрана да се готви до Тодоровден на чисти понеделник приготвят храна за цялата седмица, която е постна. Избягва обаче да слагат на огнището черен съд, за да не почерняват житата, т.е. да не хващат паразита главня. На чисти понеделник приготвят и т.нар. пуперена сол или чукан пипер, която в миналото основно е употребявана през Великия пост – смес от печена и счукана царевица, люти чушки, чубрица, сол и черен пипер. Понеже вече не се ядат яйца, от чисти понеделник започват да ги събират за боядисване на Великден.

   Вторникът се нарича черен, лош, сух, глух – смятан е за най-лошият вторник през годината – а по принцип вторник се смята за тежък ден – наричат то „вторник запорник”, тъй като се вярва, че във вторник нищо не върви.  На черния вторник не се работи, за да не страдат хората от глухота и други болести, да няма суша през пролетта и лятото. На този ден не се започва нова дейност, не се тръгва на път, защото всичко, което се започне, ще излезе несполучливо. 

    Третият ден се нарича луда сряда – също не се подхваща никаква работа, за да не полудява човек. Четвъртъкът  се нарича въртоглав или въртолом. На него освен че не се готви, жените не навиват прежда, не използват мотовилките, не въртят чекрък, за да не страдат хората и добитъкът от въртоглавие. За се предпазят от него раздават специално приготвен хляб, който е прекаден с тамян. От него слагат и в кърмата на овцете и едрия добитък, като запазват и едно парче, с което през годината лекуват от виене на свят. Подобно на черния вторник, и въртоглавият четвъртък е ден, в който не се започва никаква нова дейност, защото тя няма да има успешен завършек.

   Петият ден от Тодоровата неделя се нарича черен петък и се смята за най-лошият ден от цялата седмица – не се работи нищо, за да няма гръмотевици и градушки през пролетта и лятото. На следващия ден обаче е Тодорова събота, който е първият от празниците през Великия пост. В навечерието му в някои райони жените раздават за здраве постни (содени) питки, намазани с мед, а на места в този петък се спазва Тудурска задушница, когато за душите на починалите се раздават постни неща.