Една седмица след Великден Църквата възпоменава едно от явяванията на Възкръсналия Иисус Христос. Тогава сред учениците му бил и апостол Тома, който отсъствал при първото явяне на Възкръсналия Спасител и се съмнявал в онова, което разказвали събратята му. Той казвал, че докато не види раните от ръзпятието върху тялото на Иисус Христос и не сложи пръсти в дупките от гвоздеите – няма да повярва. Когато Христос се явил на Тома и му показал, че той е възкръснал в същото тяло, в което е страдал на Кръста, Тома повярвал и прославил Спасителя с думите „Бог мой и Господ мой!“ В негова чест този ден се нарича Томина неделя. Заради съмнението на апостол Тома в българската традиция той нарицателно (и погрешно!) е наречен Тома Неверни. Всъщност, според християнското схващане, съмнението на Тома е част от божия промисъл човечеството да получи неопровержимо доказателство за Възкресението на Спасителя.

   Според народната традиция на Томина неделя се изяждат последните великденски яйца, затова този ден се нарича още Малък Великден, Затурна неделя или Разтури Великден – т.е. неделята, с която приключват основните великденски празници.

    В Бургаско на Томина неделя момите играят на Мара-лишанка. В Странджанско този обичай се спазва в сряда от Светлата седмица. Събират се в дом, където няма починало дете. От три  младоженки или моми вземат по един чехъл в червен или жълт цвят, пъхват ги един в друг и правят лице на Мара-лишанка. Забраждат я като булка и я окичват. Куклата може да се направи и от бухалка за пране, „облечена“ с парцали. Мома, която е лазарувала, взима куклата и заедно с останалите моми излизат на мегдана. Тук момите се подреждат в две редици и се ловят за ръце една за друга. Две по две момите от редиците разиграват диалог с Мара лишанка, а останалите играят в такт с песента. Всички се изреждат да държат куклата докато тя отново не стигне при момата, която я носи. Тогава момите, придружени от останалите жители на селото излизат извън него, обикалят нивите и отиват при реката. Тук развалят куклата и всички неща, с които е облечена и направена, се топят в реката, а момите си мият лицето за здраве. Другаде момите хвълят Мара-лишанка в реката, а ергените са хвърлят да я спасяват.