Именници
Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa

Какво се отбелязва?
Това е стар български народен празник. С него отбелязваме началото на новата календарна година. В различните краища на България го наричат Васильовден, Сурва, Сурваки, Нова година.

Сурвакане
Основният обичай, изпълняван на този празник е сурвакането.  Изпълнява се навсякъде, където има български общности. Групи от малки момчета 8-12-годишни или млади ергени правят обредно обхождане на домовете, като потупват със сурвачка – свежа дрянова пръчка собствениците на дома, както и животните в обора, пожелавайки на всички здраве и берекет. А домакините в отговор даряват сурвакарите с хранителни продукти, най-вече с традиционните „колачета“ – изпечени кръгчета от тесто.

На трапезата
По традиция в нощта реди празника се нарежда да е богата, подобна на трапезата на Бъдни вечер. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на тази трапеза са баница и/или пита и свинско месо.
Основното за погачата и/или баницата е, че в нея задължително се поставят дрянови пъпки и пара̀. Всяко от тях се нарича за здраве, берекет и пр. и според това на кой какво се е паднало, се гадае какво ще му бъде състоянието през идущата година.
За разлика от трапезата на Бъдни вечер, тук са задължителни ястията от свинско месо. Традиционно на Васильовден се приготвя пача – ястие то свинска глава, крака, уши, опашка. 

Разновидности
Като разновидност на този празник е и празникът, известен като „Циганската Нова година“ или Банго Васил (буквано „Куцият Васил“). Този празник се празнува от всички роми в България на 14 януари. Банго Васили е подчертано семеен празник. На този празник от момента, в който започва вечерята до полунощ вратите на къщата задължително трябва да бъдат здраво затворени – никой не излиза навън или в двора и никой външен не се допуска да влезе в къщата.
Върху масата се слагат сварена гъска или петел, сърми, колак – обреден хляб, вино, ракия.