Въпреки многоликостта на песента от Шопската фолклорна област, има една мелодия, която се свири навсякъде. Това е т.н. “Марковска мелодия”, от името на Крали Марко, героят от българското народно творчество. На нея се пеят всякакви текстове. Има десетки песни с различни сюжети, но винаги съпровождани от тази характерна мелодия.

Типични музикални инструменти за Шопската етнографска област са: гъдулката, гайдата, цафарата и двоянката.

Гъдулката е струнен лъков инструмент, неразделна част от шопската музика. Интересното за гъдулката е, че се прави от цяло парче дърво, което се издълбава, докато придобие крушовидна форма. Лъкът е изработен от пръчка, а струните от конски косми. В повечето случаи е три- или четириструнен инструмент.

Гайдата - българският фолклор без гайда - не може! От всички видове гайди - Каба (ниска), Индже (средна), Джура (висока), за Шоплука е характерна най-високата, ясна и пронизваща гайда - Джурата, съпътстваща голяма част музикалното творчество на областта.

Цафарата, популярна и с името  “овчарска свирка”, е също неразделна част от фолклора по тези земи. В Родопската фолклорна област се нарича още “дююлка”, “пищял”, а в Западна България “свиркя” и “цафара”. Обикновено се изработва от акация, дрян, слива или чимшир, но най-предпочитани са тези, които са изработени от блатна тръстика или бъз.

Двоянката е дървен духов инструмент, често съпътстващ шопската песен. Звукът наподобява този на гайдата, заради което някои го наричат “малка гайда”. Интересното е, че както гъдулката, двоянката също се изработва от цяло парче дърво, клен или явор.

Макар и многообразни, за музикалните инструменти на Шоплука можем да обобщим едно е, че сред най-използваните от тукашното население са предимно двугласните музикални инструменти, произвеждащи високи и запомнящи се тонове.