"Дръж се земьо - шоп те гази!”

За фолклора на Шопската етнографска област са характерни бързината в движения, динамичността и  т.н. “натрисане”, което ясно се чува в песента, а още по-ясно се вижда в шопския танц. Танцът тук е сложен и неповторим. Изпъстрен с редица елемeнти, заковава погледите със своята емоция и такт. Шопското хоро е дръзко и темпераментно. Изпъстрено е с разнородни движения, които бързо се менят.

Сред по-характерните стъпки се открояват: натрисането, приклякане, пружинирането, широки и високи стъпки, малки и ситни стъпки, трептене, пъргавост и енергичност. Високите възгласи на мъже и жени са задължителни! Приповдигнатостта на настроението, когато шопът танцува, също е задължителен елемент. В танците тук се акцентира както на краката, така и на раменете.

В някои танци шопите танцуват леко приведени напред, демонстрирайки дейности, насочени към земята и свързани с тяхното ежедневие.
В други танци имаме поглед към небето и високо вдигната глава, символ за едно своеобразно “откъсване от земята”.

На шопското хоро мъже и жени танцуват заедно, което се нарича смесено танцуване.
Популярни хора, изпълнявани и до днес са: “Шопско хоро”, “Граовско хоро”, “Петруно”, “Четворно хоро”, “Бистришка копаница“, “Касапско хоро”, “Трънско хоро”, “Кюстендилски ръченици”, “Дилмано”

Накратко, танцът тук е твърд, богат, разнообразен, емоционален и буен, буен като шопския нрав.