Народната носия в Пиринската етнографска област е пищна и пъстроцветна.

Женската спада към вида на саичените народни носии. Състои се от риза, сая, пояс и, за разлика от други фолклорни области, има само една престилка.
Ризата е дълга, подобно на туника и цялостният ѝ облик се оформя от саята, която е връхната дреха. Обикновено саята е отворена на гърдите, а дължината на полите варира в зависимост от редица фактори като сезона, повода и конкретното мясти.

Богато орнаментирана е предимно пазвата и ниско долу в завършека на полите. Неразделна част от пиринската женска носия са червеният вълнен пояс, както и дългата тясна престилка. Носията тук има само една престилка, която я прави еднопрестилчена, за разлика от други области, където жените са използвали по две, различни по дължина престилки. Главата на пиринчанките винаги е забрадена с кърпа, вързана ниско под косите. Пиринската женска носия е много тежка, което оправдава по-умеренето темпо, което момите поддържат по време на танците.

За разлика от носията на жените, тази на пиринчанина не е толкова тежка. С нея пъргавите и сръчни движения са по-лесни и постижими. Мъжката носия в Пиринската фолклорна област, също както в съседния Шоплук, е белодрешна. Панталоните са с бели, тесни, с прилепнали крачоли, наричани още “беневреци” или “чешири”. 
Горните дрехи са по-свободни, с по-широка кройка. В тази етнографска област често липсва яката, а ризите са дълги, като на някои места стигат дори до под коленете. Връхният елек се среща със и без ръкав, а поясът на пиринчанина е червен и винаги е силно стегнат около кръста, като в някои случаи се пристягал допълнително с ремък.

Народните носии на пиринското население са многоцветни и богати на шевици, гайтани, съвършено подхождащи на цялостния фолклор на Пирина.