Родопската етнографска област е богата на традиции и обичаи.
Част от тези обичаи са типични единствено и само за тези земи. Не можем, читателю, да те въведем в магията на всички тях, но можем да откроим най-известните. А това са обичаите “Бекане”, “Бабугери” и “Предой”.
"Бекане"
"Бекането" е типична традиция за Родопската фолклорна област. Насочена е към ежедневието на родопчанина и към неговото битие, неразривно обвързано с животновъдството в планинските земи. Обичаят се изпълнява на Тодоровден, когато след църковните ритуали всички се прибират по домовете си.
Стопанката на дома в деня преди Тодоровден, натапя в топла вода грах и го оставя така до деня на празника. След като се прибере от църквата, домакинята дава на всеки член от семейството по няколко от зърна грах - за благоденствие. След това хвърля по шепа нагоре за всеки от челядта и за добитъка.
На този ден, в Родопската фолклорна област, освен традиционното за цяла България гостуване на имениците, момите нижат броеници от накиснатия грах за подарък за техните избраници. Мъжете също трябва отвърнат на жеста с подарък - за да е мирна къщата!
"Сурваскаре"
"Сурваскарските" игри са част от хилядолетните маскарадни традиции по нашите земи. Маскарадните игри се изпълняват обикновено по празниците около Коледа и Великден и целта им е основно "прогонването на злите сили" и “извикването” на здраве и плодородие.
Обикновено мъжете се преобразяват като “страшилища” и играят динамично и хаотично, с тежка стъпка и силни възгласи. Облеклата им са самобитни - от различни по цветове и тъкани, нарязани и скъсани кожуси или обърнати наопаки.
Често освен мъже в сурваскарските родопски игри се включват и децата, което е своеобразен символ на запазването на традициите през поколенията.
"Предой"
"Предоят" е традиционен празник на овчарите от Родопската фолклорна област. Разпространен в Ропите, празникът стига чак до съседните селища от Пиринската фолклорна област. Чества се в деня на Св. Св. Константин и Елена (21 май).
На този празник групи от овчари, които на съвместни начала се грижат за своето стадо, тържествено отбелязват празника. Като основен обред на празника е доенето на овцете, но не обикновеното ежедневно доене, а едва ли не едно парадно доене, на което се струпва цялото село. Колкото повече ведра се издоят - толкова по-успешен и благополучен сезон се задава.